0

Пътуване до Индонезия – столицата Джакарта

Отново тръгвам към Азия. Този път дестинацията е Индонезия. Винаги съм си мислела, че първото ми посещение в Индонезия ще бъде в Бали, но ето, че животът понякога ни изненадва и то доста приятно. Влюбих се в Азия, когато за първи път стъпих на континента, посещавайки Индия, и оттогава любовта ми се засилва всеки път, когато посетя нова държава там. Не знам точно какво да очаквам и не искам да знам, защото където и да съм била в Азия съм се чувствала точно на мястото си. Единственото, което попитах преди да тръгна беше „По-скоро магнетизма на Индия или очарованието на Тайланд?“ Но реших да направя изводите сама.

И ето, вече съм на летището. Тръгвам в прекрасна компания – знаех го от самото начало. А повярвайте ми, това е доста важно, особено, когато отиваш за 10 дни на другия край на света. Мрънкащи хора, недоволстващи за щяло и нещяло могат да ти развалят и най-готиното пътуване. Затова това пътешествие предвещава само положителни емоции.

Полетите ми са с Turkish Airlines – една авиокомпания, която няма нужда от реклама, но аз все пак искам лично да се уверя в тяното обслужване и професионализъм. И да, очарована съм!

2 полета – първият съвсем кратък, около час и 20 минути и втори – Истанбул-Джакарта – около 12 часа. И ако в началото имах леки колебания как ще ми понесе дългият полет (всеки път човек се пита), то тези съмнения се изпариха още на 10-тата минута. Имах едно от най-комфортните пътувания – с много грижа и внимание. Все пак, за тези, които не се чувстват комфортно в седяща поза толкова дълго време, бих посъветвала да закупят билети в бизнес класа и да се чувстват така, сякаш спят в собствената си спалня. За останалото Turkish Airlines ще се погрижат!

Лети с Turkish

И ето, след двата полета, неусетно, вече съм в Индонезия.

Нямам търпение да видя какво ще ми поднесе тя, с какво ще ме изненада и кое ще е нещото, което ще остане завинаги в сърцето ми.

Средата на месец март в тази част на земното кълбо е все още влажният период, така че съм напълно подготвена, че няма да се радвам на слънце постоянно, но това не ме притеснява. Не си мислете, че това означава нон стоп валежи и невъзможност да излизаш. Не. Валежите обикновено са следобед или през нощта, а когато сутрин станеш и дръпнеш завесите, те очаква слънце и прекрасно, синьо небе. Онова небе, азиатското.

Местните ни казаха, че точно седмица преди да дойдем положението в Джакарта е било едва ли не бедствено, със страхотни бури и порои – знак, че дъждовният период е вече към края си.

Още със стъпването ми на летището в Джакарта ми стана ясно защо ме бяха предупредили да очаквам по-скоро обстановка и атмосфера, доближаваща се до Тайланд, отколкото до Индия. Летището е голямо, модерно и за разлика от Индия, не усещам ОНАЗИ миризма, която е запазената й марка, която винаги ми напомня за Индия и която няма как да сбъркам – смесица от подправки, влага и още нещо. Багажът ми е придвижен на лентата по-бързо и от мен самата, което ми прави добро впечатление. Мразя чакането на багажа да забавя първите ми впечатления от някоя нова страна!

И така, много бързо се озовавам навън. Няма да ви лъжа, когато излизаш от летището, в края на месец март, тръгвайки от България в зимни условия, каквато и да е влажността на въздуха, се чувстваш прекрасно. Така, сякаш си „излъгал“ природата и си се озовал на място, на което дори вечерните температури са с около 30 градуса по-високи от тези в родината. Обичам тази влага, която първоначално леко ме „шамаросва“, но с която свиквам много бързо и винаги ми подсказва, че съм в Азия.

Тъй като полетът на Turkish Airlines каца вечерта, единственото нещо, което бих могла да сторя е трансфер до хотела и отново сън, след който да бъда напълно готова да се гмурна в културата, историята, забележителностите, кулинарията и всичко, което тази страна иска да ми покаже.

След трансфер и вечеря се настанявам в хотел Kempinski – новият ми дом за следващите 3 дни и един от най-хубавите 5 звездни хотели в Джакарта!

След дълбок и непробуден сън, напълно отпочинала, заредена с нови сили, слизам за първата си закуска в Джакарта. Часовата разлика с България е 5 часа напред, така че една нощ е напълно достатъчна, за да се адаптирам към новата часова зона.

Следващите няколко дни в столицата на Индонезия ми минават като насън. Джакарта е модерен град, в който небостъргачите не са рядкост. Хотелът се намира в централната, нова част и има топла връзка с един от многото молове в града – рай за всяка дама и ад за всеки мъж. Валутата е индонезийска рупия, а пресмятането й…леко объркващо за мен. Не за друго, просто 10 000 рупии с най-груби сметки са около 1 лев, 1.25 лева, ако трябва да сме точни. Тоест, пада едно голямо смятане, заради многото нули, които ти дават усещането, че всичко е много скъпо, което всъщност не е така. Но пък можеш за няколко дни да се почувстваш милионер, сменяйки си стотина долара. 🙂

Запази хотел

Името на Джакарта освен, че е звучно, носи и своята символика – идва от старояванското Jayakarta, т.е. „победоносно дело“ или „пълна победа“. И ако Ню Йорк се слави като „Голямата ябълка“, то Джакарта е наричана „Големият дуриан“, от името на характерния за региона плод. Ама като казвам плод…представете си нещо изключително зле миришещо и запомнящо се. До такава степен, че на места освен табелка със задраскана цигара или куче например, можете да видите такава, със задраскан дуриан. Забранено е плодът да се изнася, както и да се качваш с него в градския транспорт. Е, има и нещо позитивно – местните казват, че е изключително полезен. А и още нещо – дали е пресен или развален – няма значение – миризмата винаги е непоносима…

И след като вече знаете за това чудо на природата дурианът, нека кажа малко и за задръстванията. Задръстванията не са това, което си мислите. В подобни големи градове това е много сериозен проблем и това, че аз като турист се ядосвах, че те отнемат от ценното ми време, в което мога да разгледам още едно интересно място, то за местните това си е истински проблем, а моето – глезотия. Съвсем кратки разстояния се взимат за часове и за съжаление никога не знаеш кога ще пристигнеш и дали няма да закъснееш..Местни разказват как, за да стигнат на работа им отнема около 2-3 часа…Представяте ли си?! От доста години в Джакарта е въведено правилото „3 в 1“, с което се забранява движението на коли с по-малко от 3 пътници по някои пътища. Не искам да си представям какво е било преди това правило, предвид сегашните непоносими задръствания. Разбира се, моторчетата са навсякъде и са най-удобният и бърз транспорт, като ги има и като таксита – най-евтини и най-бързи. Друга мярка, свързана с трафика и замърсяването на въздуха е „неделя без кола“. Както става ясно и от името, в определена неделя от месеца, главни улици и булеварди стават пешеходни.

Освен стандартните таксита (Blue bird), чрез приложение можеш да си поръчаш и Gojek – частна кола, която ще те закара за фиксирана сума – еквивалент на познатия ни Uber. Увериха ни, че този транспорт е в пъти по-евтин от нормалните таксита – има логика. Разбира се, нямаше как да не опитаме. Оказа се обаче, че в час пик (разбирайте през по-голямата част на деня), цените се уеднаквяват и таксито може да ти излезе дори една идея по-евтино.

В Джакарта имам 2 дни – достатъчно време, за да усетя атмосферата на забързания град и след това да се полутам по някоя малка уличка, на която местни полицаи хапват и заговаряйки ги, за да те упътят, те молят да се снимат с теб. Не се изненадвайте. За местните, ние, европейците, със своя цвят на кожата, черти, ако щете и облекло сме изключително интересни и екзотични, точно толкова колкото те са за нас. Затова подгответе най-красивата си усмивка. Навсякъде, по всяко време е възможно да ви помолят да се снимат с вас. Откворени селфита, които много радват местните и би било грехота да им откажете. А и някак се чувствате като звезда! 😉

Бързам да опитам от всичко ново, да попия максималното. Приятно изненадана съм от храната. Опитвала съм какви ли не неща, кои вкусни, кои не чак толкова, други направо ужасни, но…какво да правиш, рисковете на пътешественика. Тази кухня обаче е някак различна. Смесваща в себе си голям брой продукти, подправки, аромати, сладки и кисели нюанси, които накрая преливат в едно съвършенство. Нещата, които не ми харесаха бяха изключително малко, а имената на ястията, признавам си, не успях да запомня. Опитах толкова много, че беше невъзможно. Но ще ви издам една тайна – едно от най-типичните ястия носи името  гаду-гаду, но не е гадно-гадно – опитайте го! И помнете – храната за индонезиецa е част от културата му. За местните би било странно да пропуснете обяда, например, защото не сте гладни. Как така?! Еее, все нещо малко може да се хапне, но без обяд – недейте! Интересни супи, разядки, основни, риба – определено препоръчвам тази кухня. Пикантна е, но не може да се сравни с лютивостта на индийската.

И след храната, идва време за масаж. Масажът в Индонезия не е така известен и разпространен както тайландският, тоест не може да се намери на всяка крачка и не е с „онази“ слава, но все пак масажът си e масаж – трябва да се опита. Посещавам едно от най-известните масажни студиа, развило се дотолкова, че го има не само в Индонезия –Martha Tilaar. Посрещат ни като специални гости, а масажът…той просто трябва да се преживее. Във всяка стая за масаж има вана, в която можеш да се отдадеш на релакс, пилинг и каквото ти се прииска. Можеш да направиш и комбиниран масаж, ако си с твоята половинка. Няма как да не останеш впечатлен. Салонът разполага и с фризьор, маникюр, така че дамите могат да прекарат поне ден там и да се чувстват като кралици. След масажът, разбира се, е време за вечеря и още релакс в roof bar-a.

Основните булеварди в Джакарта водят до площад Merdeka. Той е център на най-важните правителствени сгради. Оглеждайки се в различни посоки, можете да видите двореца на Мердека, работните места на президента, вицепрезидента на Индонезия и губернатора на Джакарта, сградата на парламента, Националният музей, Конституционният съд, Министерството на културата и туризма. В самият център на площада се намира една от най-големите забележителности на Джакарта – Националният паметник, известен още като Monas или Monumen Nasional, в който се помещава първият червено-бял флаг, от времето на обявяването на независимостта на 17 август. 1945 г.

Националният паметник, висок 137 метра, е с обелиск и е покрит с бронзов пламък, висок 14,5 метра, покрит с 32 килограма злато.

Влизането в самия монумент е възможно, а най-интересното е ритуал, съпроводен с няколко минути музика, след който малък трезор на стената се отваря и всеки желаещ може да види и да се снима с оригиналната декларация за независимостта на Индонезия. Тези, които не са привлечени от тази идея, могат посредством асансьор да се изкачат до „пламъка“ и да се насладят на прекрасна гледка – Джакарта от птичи поглед.

Паркът около монумента също е приятен, просторен, с голям фонтан и изпълнен с много хора, особено през почивните дни.

Другата ключова забележителност, която е сред задължителните е Националният музей.

Музеят е считан за един от най-пълните в Индонезия, както и за един от най-добрите музеи в Югоизточна Азия. В него са запазени около 141 000 експоната – праисторически артефакти, елементи от археологията, нумизматиката, керамиката, етнографията, исторически и географски колекции. Можете да се насладите на обширни колекции от каменни статуи от класическия индуско-будистки период на древните Ява и Суматра, както и доста обширни колекции от азиатска керамика. Запазете си няколко часа за там, за да можете да разгледате спокойно, а ако искате да знаете абсолютно всичко за всеки един експонат, можете да си наемете екскурзовод, който ще ви разведе и ще ви разкаже всичко най-интересно.

За времето, прекарано в Джаракта, успях да посетя стария град, монумента, националния музей, да се полутам по улиците, да отида на масаж, да опитам разнообразна храна, да посетя най-скъпия мол в града, в който магазините започваха от Ламборгини нагоре, а посетителите му са само отбрани. Джакарта е от тези градове, в които има за всекиго по нещо. Ако искате лукс, скъпи магазини и изискани заведения – имате ги. Ако пък сте от тези, които искат да се докоснат до историята и културата, да пазаруват от пазара, да разговарят с местните – това също е възможно. Тоест, няма как да не останеш доволен, каквото и да търсиш.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…