0

Пътуване до Индонезия – Джокякарта и Прамбанан

След 2 наситени с емоции и впечатления дни в Джакарта, поемам към летището, за да хвана своя полет до град Yogyakarta (често наричан „Jogja“) и изписван на български по най-различни начини.

Jogja е град на индонезийския остров Ява, известен със своето традиционно изкуство, културно наследство, изключително усмихнати и любезни хора. Имам големи очаквания, не само защото местните говорят с голяма любов за този град, а и защото ми се иска някак да усетя това място – не съм отишла на другия край на света, за да се разхождам в скъпи молове и да дефилирам с маркови дрехи, нали така? Искам истинското, автентичното, това, което ме кара да се замислям всеки път, което ме кара всеки път да се връщам в Азия отново и после да я напускам променена и обогатена.

Полетът ми е с националния превозвач Garuda, времетраене около час. Нищо работа. Това е като кратка разходка до магазина, за човек, летял 12 часа само преди броени дни. Докато мигна, стюардесите вече са сервирали и лека закуска, а докато успея да хапна, вече сме кацнали. Гледката е красива – залез на пистата и очакване за много нови емоции.

Джокякарта (Yogyakarta) ме приветства, заедно с екскурзовода ми за следващите няколко дни  – г-н Буди. Да, това не е прякор, така си се казваше. Г-н Буди ми се струва много начетен, вижда се, че през живота си е водил доста туристически групи – има познанията, ерудицията и търпението на всеки професионален екскурзовод. Бих казала, че беше строг, но справедлив (е, понякога повече строг), но е хубаво да имаш някой местен под ръка, който да отговори на всичките ти, понякога безумни въпроси. Буди ни настанява в автобуса и ни дава обща информация за града, за мястото, на което отиваме на вечеря и затова какво ни предстои на следващия ден. Води ни на прекрасно място, с гледка към красив храм, чийто светлини блещукат в далечината.

И ето ни отново на вечеря. Толкова храна, храна, храна. Заричам се като се върна в България да намаля храната, да се подложа на диета, да спра вредните храни и всички обещания, които даваме в моментите, когато пред нас има неустоимо вкусна храна и търсим оправдание, за да я погълнем цялата без да имаме гузна съвест. Освен вкусната храна, в заведението има и програма с автентични танци – харесва ми. Младо момиче и момче танцуват, под съпровода на местни ритми, а танците им не са просто движения, а сякаш цяла една любовна история, изразена само чрез тела, докосвания, мимики, жестове и игра с очи.

Лети с Turkish

Ако досега съм пропуснала да кажа, по тези места е добре да се внимава за няколко неща (поне аз така правя). Водата, която пиете и комарите. За водата има едно единствено желязно правило – не пийте вода от чешмата и проверявайте бутилката си дали е фабрично запечатана. Лесно и просто правило, което може да ви спести доста неприятности. Комарите – има ли влага, има и комари.  И да, някои комари могат да бъдат заразни, но нека не драматизираме излишно. Внимавайте каква вода пиете и ползвайте репеленти – това е.

На следващия ден ни очаква интересна програма, така че след като се настанявам в хотел Marriott, бързам да си легна, да отпочина, за да съм готова за новите емоции и места, които ме очакват.

Следващият ден стартира с прекрасна закуска и посещение на местна малка „фабрика“, която ще ни покаже целия процес по изработването на батик дрехите – разбирайте онези, местните дрехи, напълно автентичните, за чието изработване са нужни много хора, усърдие и старание и нито една машина. Процесът е дълъг, но резултатът – удивителен. Като започнем от избора на плат от естествени материи, преминем през рисуването върху него, нанасянето на восък, багренето, изпирането, подсилването на цвета…Повярвайте, процес труден, изискващ наистина много старание, но виждайки след това резултата, разбираш, че си е струвало и усилията и цената. Защото нека сме обективни – този тип дрехи струват повече от такива с подобни шарки, произведение за секунди в някоя фабрика, но качеството на материи и изработка просто няма как да се сравняват. Така че искате ли нещо автентично и истинско, проучете добре и купете истински батик!

Следваща спирка – Султанският дворец. И за да бъде изживяването още по-незабравимо, се придвижваме до него с местни возила тип рикша.

Дворецът е известен в Джокякарта  като Keraton. Въпреки че е отворен за посетители сутрин, той все още функционира като част от политическия живот в региона. Неговият богато украсен кралски комплекс от 18-ти век, обхваща все още обитавания дворец на султана. Също така в рамките на Кeraton се намират множество открити павилиони, които са домакини на класически явански танцови спектакли и концерти на gamelan музика, характеризиращи се с гонгове, камбанки и струнни инструменти.

Султанът притежава тази специална титла по име, а не по власт, след обявяването на индонезийската независимост, но той също е и „управител“ на региона. Затова Keraton се използва за официални функции, политически срещи и като кралска резиденция.

Дворецът е проектиран да отразява яванския космос. Той е насочен към вулканичната планина Мерапи в едната посока и към Индийския океан, където се намира важният индонезийски морски дух, в другата. Поставянето на павилионите, дворовете и дори дърветата имат значение в рамките на традиционния духовен възглед за света от местните хора. Но погледнете малко по-близо и също така ще видите в сложните проекти „интеграцията“ на религиите, които са повлияли на тази част от Индонезия през годините.

В централната част на двореца има елементи на будизма, исляма и хинди.

Този дворцов комплекс е мостът между старото и новото и вярата, която свързва културите.

След като разгледахме двореца, разбира се, идва време за какво? За обяд, разбира се! И тъй като вече наистина едва издържам на това постоянно ядене, решавам да заложа само на плодове. Плодът, който срещнах за първи път в Индонезия е snake fruit – змийски плод. Името му идва от това, че обелката на плода изключително много прилича на змийска кожа. Иначе самият плод е интересен, има една леко странна миризма преди да се обели, хрупкав, с подобие на костилка. Струва си да се опита, тъй като е нещо по-екзотично и интересно, но не очаквайте да ви стане любим.

Заредени сме с нови сили и се запътваме към Прамбанан.

Разположена недалеч от будисткия храм Боробудур, за който ще ви разкажа малко по-късно, близостта на двата храма отново ни показва, че на Ява будизмът и индуизмът живеят мирно един с друг. Прамбанан е великолепен и е икона на културното наследство на Индонезия. Храмовете в Прамбанан са построени през 9-ти век и са известни също като Roro Jonggrang.

Най-големият храм е посветен на Шива – Разрушителят, а двата по-малки, които се намират отдясно и отляво, са посветени на Брахма – Създателят и Вишну – Поддръжникът. Най-високият храм на Прамбанан е колосалните 47 метра и връхът му се вижда отдалеч, издигайки се над руините на другите храмове.

Запази хотел

След стотици години пренебрегване, храмът на Прамбанан е преоткрит от CA Lons, холандец, през 1733 година. Оттогава този храм е бил „съживен“ и днес се смята за най-красивия и грациозен индуски храм в Индонезия. Великолепието, сложността и интегрираната архитектурна концепция на Прамбанан го правят наистина удивителен. Като културно и архитектурно чудо, той е обявен за обект от световното наследство на ЮНЕСКО през 1991г. .

Посетителите на Прамбанан могат да се разхождат из храмовете пеша и това е най-добрият начин да се насладите на пейзажа и да се запознаете с  архитектурата и дизайна на отделните постройки отблизо. И забележете, общият брой на храмовете в комплекса е….500…Така че можете да си представите колко време можете да прекарате там, ако имате такова на разположение, разбира се.

В сравнение с храмовете в Ангкор Ват, с които често са сравнявани, храмовете на Прамбанан са много по-лесни за навигация и ориентация, дори когато си там за първи път.

След като Буди ни разказа историята на храма, ни даде свободно време, за да може всеки от нас да „усети“ мястото, да направи своите снимки, да се изкачи до някой от храмовете и да надникне вътре. Е, не мога да се похваля, че разгледах всичките 500 храма – това е ясно, но да се разхождаш сред тях е наистина вълнуващо. През цялото време само се надявах да не завали, защото беше изключително мрачно, сякаш всеки момент небето ще се отвори и ще се излеят тонове вода, но имахме късмет. Нито капка!

След разглеждането на комплекса, имахме и малко време за купуване на сувенири – закъде без тях…Разбира се – малко пазарене, малко дърпане и усмивки и пазарът е готов. Какво можем да купим като сувенир от там? Обичайните магнити, ключодържатели, типични шарени маски от дърво, бамбукови химикалки или батик чанти и несесерчета. Само, моля ви, не вярвайте, че този батик от пазара е онзи, истинският, нали?

Открий неоткритото

Казваме: „Da-da, Brambanan“ или „Довиждане, Прамбанан“ и поемаме по пътя си.

Отиваме на вечеря – този път на едно магично място, с изглед към вечерен Прамбанан. Друго си е да хапваш местните специалитети, гледайки към този величествен комплекс. Предстои ни вечер с Ramayana ballet – традиционни танци, които по план трябваше да бъдат на открито.

Предвид поройният дъжд обаче, се налага промяна в последния момент и представлението ще се проведе на закрито – за всеобща радост. Шоуто продължава около час и половина, които минават неусетно, наблюдавайки грациозните движения на танцуващите момичета, актьорската игра на момчетата и всичко това, под музикален съпровод. Залата „се пръска по шевовете“, а това, което ми прави впечатлвние е, че освен много туристи има и групи местни деца, най-вероятно организирано от училещето си, учени и възпитавани от малки в местната традиция и обичаи.

След приключване на шоуто получаваме поредния си дъждобран от Буди, с който да се придживим до автобуса. Тук дъждобраните се ползват като носни кърпички – времето предразполага винаги да имаш под ръка поне един, а нашият екскурзовод е толкова мил, че е помислил за всичко. И така, джапайки в огромните локви (краката няма как да ги спасим), се придвижваме до автобуса, който много скоро ни оставя пред хотел Marriott. Събрали толкова много впечатления, красиви пейзажи, не ни остава нищо друго освен да си починем и да се заредим със сили за следващия интересен ден!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…