0

Пътуване до Индонезия – Боробудур и Семаранг

Ето го и следващия ден – последният ни пълен ден, а след него ни предстоят няколко полета, с които да се завърнем.

Но все още имаме какво да разглеждаме! Закуската ни е в съседен хотел от същата верига, известен с това, че е най-доброто място да наблюдаваш изгрева и залеза, защото на заден план се вижда Borobudur Temple. Да, онзи същия, който вчера не успяхме да видим на залез слънце. Пропуснахме и изгрева не за друго, а защото метерологичните условия нямаше да ни позволят да го видим – цяла нощ беше валяло и сега влагата, вдигаща се нагоре, не позволяваше добра видимост. Но мястото определено си струваше.

След като закусихме и се поразходихме в комплекса, се уверих не само, че хотелът от вчера е любимият ми, а че цялата верига Plataran стои високо в класацията ми и бих препоръчала на всеки, които посещава тези места да отседне именно там и няма да съжалява.

И така, след кратък трансфер, вече сме на паркинга на храма Боробудур.

Боробудур е най-големият будистки храм в света, датиращ от 8-9 век, като се нарежда заедно с Баган в Мианмар и Ангкор Ват в Комбоджа като един от най-големите археологически обекти в Югоизточна Азия. Състои се от девет подредени платформи, шест квадратни и три кръгли, завършени с централен купол. Той е украсен с 2672 релефа и 504 статуи на Буда. Централният купол е заобиколен от 72 статуи на Буда, всяка от които е поставена в перфорирана ступа. Архитектурата му въплъщава трите сфери на съществуването в будистките вярвания – на чувствата, на формата и на безформеното.

Открий неоткритото

Най-големият проект за реставрация е предприет между 1975 и 1982 г. от индонезийското правителство и ЮНЕСКО, след което е включен и в списъка за културно наследство.

„Дизайнът“ на храма следва яванската будистка архитектура, която съчетава местния култ към поклонението на предците и будистката концепция за постигане на нирвана. Храмът демонстрира влиянието на изкуството на Гупта, което отразява влиянието на Индия върху региона, но все още има достатъчно местни сцени и елементи, които да направят Боробудур уникален индонезийски храм. Паметникът е светилище на Буда и място за будистки поклонения, с един от най-големите и най-пълни ансамбли на будистки релефи в света.

Боробудур е най-посещаваната туристическа атракция в Индонезия.

Цялата тази информация дава добавена стойност на мястото, на което вече се намирам. Някак величествено, гръмко, голямо, запомнящо се. Буди ни обяснява, че когато се качим най-горе, трябва да обиколим ступите три пъти като започнем и завършим на едно и също място. Обикаляйки трябва да изчистим напълно съзнанието си, да не мислим за абсолютно нищо. Именно тогава ще усетим прословутата нирвана. И така, решена съм веднъж завинаги да разбера какво представлява тази нирвана!

След като правя обичайното количество снимки, изчиствам съзнанието си от всякакви мисли и стартирам с първата си обиколка. Не е толкова лесно. Има толкова много хора – някои като мен, обикалящи, в търсене на нирваната, други снимащи се, трети разговарящи помежду си, че постоянно съм нащрек да не „влезна“ нечия снимка, да не се блъсна в някой…И в крайна сметка – обиколих 3 пъти, но за нирваната…не ме питайте. Другият път!

Може би това беше мястото, което ми хареса най-много от всичко, което видях в Индонезия. Времето в този ден беше  прекрасно – слънчево, някои биха го нарекли горещо, но за мен прекрасно, а храмът имаше своята индивидуалност и в същото време грандиозност, особен чар и присъствие.

Запази хотел

Не ми се тръгва, но имам достатъчно време за разходка, след която бавно потегляме, минавайки през много сергийки или пък другият вариант на търговия – продавачи, вървящи успоредно с теб, готови на всичко, само и само да си купиш някой сувенир именно от тях. Постоянно си повтарят имената, за да ги запомниш, а и на отиване към храма пак са ти ги казали, а ти волю-неволю си им обещал, че на връщане, решиш ли да пазаруваш, ще потърсиш именно тях, И вече си забравил за това си обещание. Но не и те. Те те помнят прекрасно, както и че си питал именно за този магнит, каква цена са ти казали, за колко си опитал да го спазариш ти и всички останали подробности около тази покупко-продажба на стойност не повече от долар-два. Аз обаче съм много упорита и не купувам просто така. А и съм свикнала на един друг тип пазарене, който прави ми впечатление, тук много-много не минава. Ако на други места,когато не стане моето просто ставам и си тръгвам и търговецът ме догонва, съгласен с моята цена, тук за моя изненада никой не ме гони и много трудно успявам да сваля цената. Но…с упорство всичко се постига. Колкото повече се доближавам до паркинга и колкото повече търговците виждат, че няма да купя нищо и ме „губят“, толкова повече са склонни да свалят цената. Усещам тази тенденция и устремено вървя напред, настоявайки за своите си цени. И ми се получава. Успявам да си купя желаните сувенири – много популярните там химикалки, направени от бамбук и продължавам по пътя си.

Следваща спирка – кафеена плантация!

Досега не съм била в такава плантация, не съм и виждала на живо как точно расте кафето. Изглежда много интересно, а професионалистите в областта могат да определят точно какъв сорт е кафето, само виждайки листата му. Докато се разхождаме из плантацията, започва да вали обичайният следобеден дъжд, който ни съпровожда през цялото пътуване. А горещият ден предвещаваше именно проливен дъжд. И въпреки че не е студено, по-скоро приятно разхлаждащо, сядаме, за да се сгреем с кафе, именно от плантациите, из които сме се разхождали допреди малко и да опитаме напитки, в които освен кафе има и различни други съставки. Накрая виждаме и процеса по изпичане на кафето – тоест затваряме кръга. Разбира се, купуваме си по едно пакетче кафе – не само от уважение към домакините ни, но и кафето тук придобива някак друга стойност, когато си станал свидетел на това как се засажда, израства, обира, изпича и приготвя.

Толкова много се залисахме в кафеената плантация, че се стъмни, а до хотела имахме около 2 часа път. Отново казвам, времето е малко относително понятие, защото километрите не са много, но задръстванията са непредвидими. Разбира се, нали не сте си помислили, че ще се настаним в хотела за последната си нощувка без да сме вечеряли?

Около 2-3 часа по-късно вече сме вечеряли и се настаняване в Po hotel в Семаранг. Градът е известен с това, че е наричан малката Джакарта, че там е доста по-топло от Джакарта, например (с около 5 градуса) и че има много християни и китайци.

Решаваме да отидем да изпием по една бира, което оказва се, не е толкова лесна задача. Алкохол в магазините не може да се купи, а имахме един точно срещу хотела. От нашия хотел ни насочиха към съседния, в който имало бар и съответно – сервират алкохол. Добре. След 5 минути сме там. Барът…с главно „Б“, доста ми прилича на български бар отпреди 20 години, освен това, с изключение на персонала няма никой друг. Отхвърлихме и този вариант, но пък седнахме в заведение в лобито на хотела, в което ни предупредиха, че след малко затварят (Боже, няма още 22ч дори), но ще ни сервират по една бира. Имайте предвид, че алкохол можете да консумирате само така – в по-хубавите и известни хотели, а ориентирвъчната цена на една бира е около 55 000 рупии, което в лева е…не се научих да ги смятам…

Лети с Turkish

И така, след местната бира се прибирам, защото трябва да си оправя багажа, а на следвашият ден да напуснем хотела в 11ч, за да се отправим към летището. Обаче излежаване до 11ч в последния ми ден в Индонезия някак не ми се връзва, затова същото онова трио, което искаше да види Боробудур на залез решава да състави собствена програма за времето до 11 часа. Ние сме дами, пътували доста, правили доста програми, така че това не ни затруднява. На следващия ден имаме уговорен час за ранна закуска и 2 забележителности, които сме твърдо решени да посетим преди да напуснем Семаранг и Индонезия.

Добре че и трите сме точни и еднакво амбицирани, в осем вече сме на закуска, бързо поръчваме такси и пътувайки уговаряме шофьора да ни изчака около час и след това да ни закара до второто място. Организацията е на 6! Той се съгласява, а ние отговаряме с „Makasih“ („Благодаря“) и се изстрелваме към Sam Poo Kong или за по-лесно произнасяне – Китайският храм.

Храмът Sam Poo Kong, известен също като Gedung Batu (Каменната сграда), е най-старият китайски храм в Семаранг. За разлика от повечето храмове, сградата не принадлежи на никаква специфична религия, а по-скоро функционира като място за поклонение на хора от различни етноси и религиозни групи, включително будисти, даоисти и мюсюлмани.

Sam Poo Kong е най-старият от 5 храма, включени в комплекса Sam Poo Kong, който обхваща 3,2 хектара. Сградата е с площ от 1020 квадратни метра и е повлияна от китайски и явански архитектурни стилове от 14-ти век. Храмът е боядисан с великолепен червен цвят и увенчан с троен слой покрив на пагода, характерен за източноазиатската култура. Околният район е гъст с дим от тамян, давайки усещането, че сте в самия Китай или поне аз така си го представям.

Разхождаме се в комплекса, палим свещи или нека сме точни – ароматни пръчици, каквато е традицията, а аз си обещавам в най-скоро време да посетя Китай.

Следващата ни забележителност е Lawang Sewu. Разплащаме се с таксито, защото сме на много кратко пешеходно разстояние от хотела и бързаме да си купим билети и да влезем да разгледаме. Часово сме точно по график, така че всичко е наред.

Lawang Sewu е построена от холандците между 1904 и 1907 г. и функционира като главен офис на Нидерландската източноиндийска железопътна компания до 1942 година. Няма как още на двора да не се почувствате така, сякаш за минути сте пропътували няколко хиляди километра и сте се озовали в Европа. Архитектурата няма нищо общо с азиатската.

Lawang Sewu на яванския език се превежда като „хиляда врати“. И въпреки че всъщност няма хиляда врати, масивната триетажна постройка има множество прозорци и арки, наподобяващи врати, от които сградата е получила името си. Това място е символ на героизъм, една икона, свързваща се с „кървавата битка при Семаранг“. Могат да се разгледат както чакалните на бившата гара, така и музейната част, в която има много документи и различни интересни предмети.

А ние се отправяме към хотела, стягаме куфарите и колкото и да не ни се иска, се отправяме към летището в Семаранг.

Очакват ме 3 полета: Семаранг – Джакарта, Джакарта-Истанбул, Истанбул-София. Заедно с престоите по летищата след около 24 часа ще бъда вкъщи – от една страна се радвам, от друга не. Винаги съм така – нетърпелива да се завърна, да разкажа, да споделя всичко видяно и преживяно и малко носталгична…

След толкова много емоции, полетите отново минават неусетно за мен, а времето на летищата ползвам, за да разгледам магазините и да направя последни покупки. И така, прецизни до съвършенство, Turkish Airlines кацат в точния час, а България ме посреща с около 15 градуса над нулата и малко слънце – в моя чест!

Дали Индонезия ми хареса? Няма как да не ми хареса – един събирателен образ на Азия, едно място с толкова много култура, история, факти, уникална природа, пленителни хора, спокойствие, една харизма и дух, които нямат аналог. Не случайно е Wonderful Indonesia! Място, което ме успокои, даде ми нова гледна точка, показа ми неща от самата мен, за които дори не подозирах. И успя да ме изненада. Дали ще се върна отново? Да! Да! Да! Ще се връщам в Азия всеки път, винаги, когато имам възможност, а вие помнете – Индонезия не е само Бали. Отидете и се уверете сами!